Най-великото ръководство Към Razkazi за Sanya
Най-великото ръководство Към Razkazi за Sanya
Blog Article
гората с юнашки гласове. От време на време сваляха калпаците си, удряха ги у земята,
Тя се протегна към него и го хвана с ръка. Тя не си спомняше кога за последно е държала толкова твърд кур в ръцете си. Мина мисъл, че в хола я чакат още два такива. Помисли си, че момчетата са млади и просто ще се покаже гола до кръста пред тях и те щяха да освободят напрежението.
Апропо, струва ми се, че вече не си толкова "изнервена и не приемаш всичко на нож"?
Мъдростта в тази приказка е многозначителна. На повърхността е поуката в лицето на самоуверената скала, която във вярата в собственото си могъщество се самозабравя.
Любопитно й беше влиянието на цветето върху болния, защото знаеше, че в по-големи
Веднъж прасенцето – казваше се Икар – отишло при Вълшебния извор и помолило: – Изпълни ми, моля те, едно желание.
Такъв, който да не се страхува от никого. Срещнало кучето в гората заек и му казало: – Хайде, зайче, с тебе да станем приятели, заедно да живеем! – Хайде! – […]
- Искам да ме чуете внимателно! Край на игрите, искам да си свършите работата! Заставате един зад друг.
И питаш, помислих си аз и директно се заех. Здраво клатене падна и не свършвам, а тя определено се наслади, но в един момент вече взе да омръзва и спряхме. Тя реши, че ще ме свърши на Разкази за Саня свирка и само ми каза:
стана, оплете светлите си коси, измете двора, събра падналите под дървото ябълки,
А за клането на пилета, ами там даже и децата го правят, така се научават откъде идва храната, да уважават природата и т.н., там от малки се сблъскват с действителността. В България по по-отдалечените места и ние сме така. Ако вдигна ръце и чакам някой да дойде и да свърши това или онова, до никъде няма да я докарам. На село работата е много и няма кой друг да ти я свърши, като си се хванал на хорото, го играеш или се отказваш още в началото.
Ели през това време работеше в градината – виждах я в далечината, абе апетитна е мамка му, тия дълги крака, това дупе, дори и през анцуг, хубаво изглежда, привлече ми вниманието. Мина денят, вечеряхме заедно всички, но някак почти не говорих с нея, леко загадъчна ми беше, ядосана ли е, темерут ли е, малко безизразна, неемоционална. Аз спах на нейния етаж, в стаята на децата, понеже е свободна, а тя си беше сама в спалнята, леко странно беше, но каквото такова.
При мъжете - ами, ние караме колела от хлапета още и никога не съм усетил нещо приятно на седалката, нито пък на седлото, честно казано и ми е трудно да си представя, че на някой мъж може да му хареса, но кой знае.
Много ме кефят истории с чувства и истински влюбени герои. А и всичко се случва сред природата....... направо нямам думи.